Послание

Всеки човек може да срещне Христос на работното място, в семейния живот, както и в другите обичайни дейности.

Вторият Ватикански Събор поучава, че всеки кръстен човек е призван да следва Исус Христос, живеейки според Евангелието и известявайки благата вест. Целта на Опус Деи е да допринесе за тази евангелизаторска мисия на Църквата, насърчавайки сред християните от всички социални съсловия живот, напълно съвместим с тяхната вяра, сред обикновените обстоятелства от техния живот и особено чрез освещаването на тяхната работа.

Основните аспекти на духовността на Опус Деи са следните:

Божествена синовност. Основателят на Делото твърди, че божествената синовност е основа на духа на Опус Деи. След като приеме святото Кръщение, християнинът става Божие чедо. Учението на прелатурата подхранва в християнина убежедението, че е Божие чедо, и му помага да възприеме съответната линия на поведение: вяра в Божественото Провидение, простота в отношенията с Бога, дълбоко чувство за достойнство на всяко човешко същество, братство сред хората, християнска обич към света и всичко, сътворено от Бога, спокойствие и оптимизъм.

Всекидневие. „Ние трябва да се освещаваме сред материалните земни блага, като служим на Бога и на всички хора." („Разговори с монс. Ескрива", 113). Семейството, бракът, работата, заниманието във всеки един момент: това са обичайните случаи, за да бъдем с Христос и да Му подражаваме, опитвайки се да прилагаме милосърдие, търпение, смирение, трудолюбие, справедливост, радост, т.е. всички човешки и християнски добродетели.

Освещаване на труда. Да се стремим към светостта чрез работата означава да се ангажираме да я вършим добре, с професионална компетентност и християнски дух, т.е. заради Бога и за да служим на другите. По този начин обичайната работа става място на среща с Христос.

Молитва и саможертва. В срещите за духовното формиране на верните от Опус Деи се напомня за необходимостта от постоянна молитва и покаяние, присъщи за всеки християнин.

По този начин членовете се стремят да включат в живота си някои практики на християнското благочестие, като молитвата, ежедневното участие в Святата Литургуя, Тайнството Изповед и размишляване върху Евангелието. Почитта към св. Богородица заема важно място в сърцата им. Също така, за да подражават на Исус Христос, те се стремят да придобият дух на покаяние и на саможертва и това им помага да изпълняват задълженията си с вяра и да допринасят за благото на ближните.

Единност на живота. Самият св. Хосемария напомнял: „Има само един живот, състоящ се от плът и дух, и той трябва да бъде - и в душата, и в тялото - свят и изпълнен с Бога."

Свобода. Членовете на Опус Деи са граждани, които имат същите права и задължения като тези на останалите. Оттук следва зачитането на свободата и чуждото мнение.

Обич към ближния – този, който е познал Христос, открива съкровище, което не може да държи само за себе си. Християните са свидетели на Христос и разпространяват Неговото спасително послание сред роднини, приятели, колеги чрез пример и слово. Според основателя „ангажирайки се с проблемите на нашите другари, приятели, роднини, можем да им помогнем да стигнат до Христос". (св.Хосемария Ескрива, „Приятели на Бога", 264)