Учениците от Емаус

Ето, двама Негови ученици отиват към Емаус. Те си вървят нормално по пътя – както всички други, тръгнали по него. И там съвсем естествено се появява Исус и тръгва с тях, говорейки, за да се върви по-леко.

Ето, двама Негови ученици отиват към Емаус. Те си вървят нормално по пътя – както всички други, тръгнали по него. И там съвсем естествено се появява Исус и тръгва с тях, говорейки, за да се върви по-леко. Представям си добре картината: привечер е, подухва лек ветрец. Наоколо поля, засети с жито, което вече е поникнало, и маслинови дръвчета, вече стари, с клони, посребрени от меката светлина.

И Исус на пътя. Господи, колко си велик! Но особено ме трогваш, когато се принизяваш, за да тръгнеш подир нас, за да ни намериш в нашето всекидневно суетене. Господи, дай ни (…) чист поглед и просветлен ум, та да можем да Те различим, когато дойдеш (при нас) без никакви външни знаци на Твоята слава.

Стигат до селото. Двамата ученици, без да са го осъзнали, са пронизани дълбоко в сърцето от думите и любовта на Бог, станал човек, и не им се иска да се разделят, когато Исус показваше вид, че иска да върви по-нататък” (Лук. 24:28.). Нашият Господ никога не ни се налага. Той иска доброволно да Го повикаме, щом забележим чистотата на любовта, която е запалил в душата ни. Трябва да Го задържим почти насила и да Му се молим: „Остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали” (Лук. 24:29), настъпва нощта. (…)

И Исус остава. Очите ни се отварят като тези на Клеопа и неговия спътник, когато Христос разчупва хляба. И макар отново да изчезва от погледа ни, ние също ще бъдем способни пак да тръгнем на път, дори през нощта, за да говорим и на другите за Него, тъй като такава огромна радост не може да се побере само в едни гърди.

Пътят за Емаус. Нашият Бог изпълни със сладост звученето на това име. И Емаус става целия свят, защото тук Господ ни откри Божите пътища на земята.

Св. Хосемария Ескрива, Приятели на Бог, 313 – 314.

Превод от испански: Марио Георгиев