Нейната цел е да подпомогне да се изживее приятелството с един „Бог, близък до читателя“.
Книгата идва да запълни една сериозна празнота в духовната литература на българите католици. Фактически последното произведение, засягащо темата за добродетелите, е отпреди почти 80 години – на отец Кирил Тосков, „Практикуването на християнските добродетели“, изд. „Добрият печат“, София, 1940 г. Днес най-сетне имаме на български език нова книга за християнските добродетели, и то написана от един съвременен светец. Досега са отпечатани 400 000 екземпляра на различни езици. Освен оригинала на испански има издания на още 13 езика, към които вече се добавя и първото на български.
В представянето на книгата блаженият Алваро дел Портильо подчертава, че „Тези 18 проповеди рисуват панорамата на основните човешки и християнски добродетели за този, който иска да следва отблизо стъпките на Божествения учител... При монс. Ескрива думите прерастват в разговор с Бог – в молитва – но не престават да бъдат проникновена беседа, съзвучна с тревогите и надеждите на хората, които го слушат. Така тези проповеди са един катехизис на християнското учение и живот, където говорейки за Бог, едновременно се говори с Бог. Може би в това е тайната на тяхната голяма комуникативна сила – защото винаги говори за Любовта „едно без отдих и без почивка вглеждане в Бог”[1].
Пътят на последователния християнски живот, който предлага свети Хосемария, е посочен в първата проповед, озаглавена „Величието на обикновения живот”. Авторът ни изненадва, като устремява коловозите на всекидневния живот към невиждано красиви хоризонти. Повтарящото се всеки ден не е монотонно, ако има любов; сивото може да заблести елегантно, ако има любов; обичайното вече се различава от баналното, ако има любов... Цялото всекидневие придобива значимост и извисеност, когато се вгледаме в Исус Христос, който живя 30 години в Назарет, където се беше посветил на семейството, на работата и в служба на другите. Без нищо извънредно.
За първи път в една книга с проповеди откриваме проповед, посветена на свободата. Дори заглавието сякаш е мелодично: „Свободата – дар Божи”. Един дар, един подарък! Не за да си играем на свободни – както се прави с фигурките в една видеоигра, които са роби на онзи, който ги движи. А свободата да вършим добро, свободата да обичаме. Има една свобода, с която човек се ражда, и друга, която овладява. Свети Хосемария говори за втората, за свободата на Божите деца. „Истината ще ви направи свободни” (Йн. 8, 32) – казва Исус. А свети Хосемария коментира: „Каква е истината, от която започва и с която свършва пътят на свободата през целия ни живот? Ще ви я представя накратко с радостта и убедеността, които произхождат от връзката между Бог и Неговите създания. А тя е: да знаем, че сме дело на Божите ръце, че сме обект на предпочитание от Света Троица, че сме чеда на такъв велик Отец. Аз моля моя Господ най-сетне да се решим и да си дадем сметка за това, да започнем да го усещаме във всекидневието – ето така ще действаме като свободни хора. Не го забравяйте: онзи, който не се смята за Божие чедо, не познава истинската си същност... Свободата придобива истинското си значение, когато се упражнява в служба на истината, която спасява, когато се оползотворява в търсене на безкрайната Божия любов, която ни избавя от всяко робство.”
От изключително значение е проповедта „Труд за Бог”, в която авторът обяснява сърцевината на своето учение – „освещаването на труда”. Както ще каже блаженият Алваро дел Портильо, в учението на свети Хосемария „добре свършената работа е станала вълшебната леща, през която откриваме Бог във всички житейски събития, във всички неща. И това се случва точно в наше време, когато материализмът се мъчи да превърне труда в кал, която заслепява хората и им пречи да виждат Бог”.
Книгата „Приятели на Бог” не е книга, която да бъде прочетена само веднъж. Тя е написана, за да бъде съхранявана на етажерката в сърцето, където може да се отваря и препрочита многократно. Последната проповед – „По пътя към светостта”, очертава маршрута на човека, търсещ приятелството с Бог. Това е пътят, който изминават Божите деца в Църквата, хванати за ръка със своята майка Дева Мария.
[1] По пътя към светостта, 296.