Желанието за лично общение с Божията майка, която е и наша майка, възниква у нас съвсем спонтанно. Ние се обръщаме към нея като към жив човек, защото тя не е била победена от смъртта, а е била отнесена с тяло и душа при Бог Отец, при своя Син, при Свети Дух.

За да разберем какво е значението на Дева Мария в християнския живот, за да се почувстваме привлечени от нея, за да търсим нейната близост със синовна обич, не са нужни много обяснения (…).

Връзката на всеки от нас с родната му майка може да ни послужи за образец в нашите отношения със Света Богородица. Трябва да обичаме Бог със същото сърце, с което обичаме нашите родители, нашите братя и сестри, другите членове на нашето семейство, нашите приятели или приятелки. Ние нямаме друго сърце. И с това сърце трябва да се обръщаме и към Дева Мария.

Как се отнасят обикновено децата към майка си? По различни начини, и все пак винаги с любов и доверие. И тази любов има различни прояви в ежедневието… Децата изразяват своята обич към майка си с малки жестове: с целувка или милувка на излизане или при прибиране вкъщи, с малко подаръче или с няколко мили думи (…).

В отношенията с нашата Небесна майка също има подобни прояви на обич (…). Например много християни се придържат към старата традиция да носят нарамника на Кармилската Дева; други отправят кратки молитви пред изображенията й (не е необходимо да се изговарят думи, може и наум), които се намират във всеки християнски дом или по улиците на много градове; трети казват броеницата, при която душата не се уморява да повтаря едно и също - подобно на влюбените, и човек съпреживява основните моменти от живота на Господ; други пък посвещават на нея един ден от седмицата – например съботата, за да направят някакво добро дело в чест на Дева Мария и да размишляват по-специално за нейното майчинство.

Има още много други начини за почитане на Дева Мария, които сега не е необходимо да изброяваме. Разбира се не е казано, че трябва да изпълняваме всичко това, защото израстването в духовния живот не се състои в умножаването на молитвените практики. Но в същото време съм длъжен да отбележа, че човек, който не практикува поне някои от тези форми на почитание, и не проявява по някакъв начин своята обич към Дева Мария, той не притежава пълнотата на вярата.

Който смята, че тези начини на почитане на Светата Дева са нещо остаряло, показва, че не е разбрал техния дълбок християнски смисъл.
Бог ни е дал Дева Мария и ние нямаме право да я пренебрегваме, а трябва да прибягваме към нея със синовна обич и радост (…).

Срв. св. Хосемария, „Исус е, Който преминава”, пар. 142