Исус – приятел на грешниците (I)

Болните са тези, които имат нужда от лекар. Исус дойде, за да ни оздрави.

Християнския живот

В Евангелието четем (1), че до Исус се приближават митари и грешници, за да Го слушат. „А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.”

Размишлявайки върху живота на Господа, можем ясно да видим как в него се проявява цялата Му абсолютна безгрешност. Нещо повече – Той самият ще попита тези, които го осъждат: „Кой от вас ще Ме укори за грях?”(2) И така „Исус Христос през целия си живот е в борба с греха и с всичко това, което поражда грях, започвайки от сатаната, който е „баща на лъжата”(3).

Битката, която Исус води срещу греха и неговите дълбоки корени, не Го отдалечава от грешника. Но точно обратното – доближава Го до хората, до всеки отделен човек. По време на земния си живот Исус се представя особено близо до този, който в очите на другите е грешник или пък е съгрешавал наистина. В много откъси Евангелието ни Го представя по този начин, до такава степен, че Неговите неприятели Му дават прякора „приятел на митари и грешници”(4). През целия Си живот е близо до тези, които имат нужда да оздравят душите си. Среща се с тези, които търсят помощ, както Закхей, на когото сам Исус предлага да гостува в дома му: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти”(5). Господ не се отдалечава, но търси тези, които са най-отдалечени. Затова приема поканите и се възползва от обстоятелствата на социалния живот, за да бъде с тези, които не възлагат надеждите си в Божието царство. Свети Марко припомня, че след призванието на Матей „И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници”(6). И когато фарисеите критикуват поведението на Исус, Той отговаря: „здравите нямат нужда от лекар, а болните…”(7). Така, седнал между хора, които изглеждат отдалечени от Бог, Исус ни се показва дълбоко човечен. Не се отдалечава от тях, но напротив – търси тяхната компания. Най-голямата проява на любов към тези, които се намират във възможно най-трудната ситуация, е на Голгота, където поднася живота Си за всички, но дори цялото Му същество, преди да достигне до кръста, е една непрекъсната проява на любов и загриженост към всеки човек, която се изразява в тези докосващи думи: „Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да служи…”(8). Да служи на всички – на тези с добра воля и готови да приемат учението за Царството, но и на тези, които изглеждат затворени и безчувствени към Божието слово.

Настоящото размишление има за цел да увеличи нашето доверие в Исус, колкото и големи да са нашите нужди, и особено, ако в момента чувстваме цялата тежест на нашата слабост: Христос е близо до нас и тогава. Така също да се молим с вяра и за тези, които са се отдалечили от Господ, които не отговарят на нашата загриженост и желание да ги доближим до Бог и може би изглежда, че се отдалечават още повече. „Истинни Боже мой, колко е трудна моята молитва, когато Те моля да обичаш тези, които не Те обичат, да отвориш на тези, които не хлопат, да дадеш здраве на тези, които си причиняват заболявания и се чувстват в изгодна позиция, когато са болни”(9).

(Продължава)

Автор: F. Carvajal, Parlare con Dio, vol. V, p.451, Milano 1991.

Превод от италиански: Мария Станева


БЕЛЕЖКИ

(1) Лк. 15, 1-10; (2) Йо. 8, 46; (3) Йоан Павел ІІ, Генерална аудиенция, 10 февруари 1988; (4) Мт. 11, 18-19; (5) Лк. 19, 1-10; (6) Мк. 2, 13-15; (7) Мк. 2, 17; (8) Мк. 10, 45; (9) Света Тереза, Възклицания;