Детството на Исус Христос

Размишление на св. Хосемария за детските години на Исус Христос.

Обичам да се връщам с въображението си в онези години, когато Исус е бил до майка Си – те обхващат почти целия земен живот на нашия Господ. Да Го виждам като малък – когато Мария се грижи за Него, целува Го и си играе с Него. Да Го гледам как расте под любящия поглед на майка Си и на свети Йосиф, Негов баща-пазител на земята. С колко нежност и съобразителност Мария и светият патриарх се грижат за Исус по време на детството Му. И колко много те постоянно и без много думи научават от Него. Техните души постепенно се уподобяват на душата на техния син – Човек и Бог. Затова майката, а след нея и свети Йосиф познават като никой друг чувствата в сърцето на Христос и затова двамата са най-верният път – а аз бих казал единственият – по който се стига до Спасителя.

„Нека във всеки от вас да бъде душата на Мария – пише свети Амврозий - за да възхвалявате Господ; нека във всеки от вас да бъде духът на Мария, за да ликувате в Бог.”[1] И този Отец на Църквата добавя едни мисли - на пръв поглед доста дръзки, които обаче съдържат ясно духовно послание за живота на християнина: „Според плътта една е майката на Христос; според вярата Христос е плод на всички нас”[2].

Ако се отъждествим с Мария, ако подражаваме на нейните добродетели, ще успеем да сторим така, че Христос да се роди – според благодатта – в душата на мнозина, които ще се уподобят на Него чрез действието на Свети Дух. Ако подражаваме на Мария, по някакъв начин ще участваме в нейното духовно майчинство. Ще участваме мълчаливо – подобно на Света Богородица, почти незабелязано, почти без думи, давайки свидетелство чрез едно последователно и цялостно християнско поведение, повтаряйки безспирно едно „Нека ми бъде...”, което постоянно обновява съкровената ни връзка с Бог.

Приятели на Бог, 281.


[1] Свети Амврозий, Expositio Evangelii secundum Lucam (Изложение на Евангелието според Лука – б. пр.), 2, 26 (PL 15, 1561).

[2] Пак там.