Божественият смисъл на земния живот на Исус

Като расте и живее подобно на всеки от нас, Исус ни разкрива, че човешкото съществуване, обичайните всекидневни грижи и занимания имат божествен смисъл.

Християнския живот
Opus Dei - Божественият смисъл на земния живот на Исус

Когато проповядвам пред рождествената пещера, винаги се стремя да си представя Исус нашият Господ увит в пелени и положен в ясли.И когато е все още е Дете и не говори, да гледам на Него като на Наставник, като на Учител.Нужен ми е този подход, защото трябва да се уча от Него. А за да се поуча от Него, е нужно да опозная живота Му - да чета Евангелието, да размишлявам върху епизодите в Новия завет с цел да проникна в божествения смисъл наземния живот на Исус.

Тъй като в нашия живот трябва да възпроизведем живота на Христос. А това може да стане, като опознаем Христос, четейки Светото писание и размишлявайки върху него, молейки се – както сега – пред яслите. Необходимо ни е да разберем уроците, които Исус ни дава още като Дете, още като Новородено, още щом очите Му се отвориха на тази благословена човешка земя.

Като расте и живее подобно на всеки от нас, Исус ни разкрива, че човешкото съществуване, обичайните всекидневни грижи и занимания имат божествен смисъл. Колкото и да сме размишлявали върху тази истина, винаги трябва да се изпълваме с възхищение, когато се замислим за тридесетте години неизвестност, които съставляват по-голямата част от земния път на Исус между своите братя, човеците. Едни мъгляви години, които обаче за нас са ясни като огряни от слънцето. Дори нещо повече – сияние, което озарява нашите дни и им придава истинско измерение, понеже ние сме обикновени християни, водещи обикновен живот, подобен на този на милиони хора в различните краища на света.

И Исус живя така шест петилетки - беше „на дърводелеца син”. После ще дойдат трите години на обществен живот сред врявата на тълпите. Хората се чудеха: кой е този, откъде знае всичко това? Защото животът му беше като на обикновените жители на неговия край. Той беше „дърводелецът, Марииният син”. А беше Бог и осъществяваше изкуплението на човешкия род, като „всички ще привлека съм Себе Си”.

Подобно на всяко събитие от Неговия живот, така и тези скрити години на Исус не бива да разучаваме без вълнение, без да признаем тяхната същност – един повик на Господ да отхвърлим нашия егоизъм, да излезем от нашия комфорт. Господ знае нашата ограниченост, нашата себепривързаност и амбиции, знае колко ни е трудно да забравим за самите себе си и да се посветим на другите. Знае какво е да не срещнеш обич и лично е изстрадал как тези, които твърдяха, че Го следват, го правеха само наполовина. Припомнете си драматичните епизоди, описани от евангелистите, в които виждаме апостолите да са все още изпълнени със земни амбиции и чисто човешки планове. Обаче Исус ги е избрал, води ги със Себе Си и им поверява мисията, която е получил от Отец.

Той ни призовава и нас и ни пита като Яков и Йоан: „Можете ли да пиете чашата - чашата на пълното отдаване в изпълнение на волята на Отец - която Аз ще пия?”. „Можем” – отговарят Йоан и Яков. Вие и аз готови ли сме отговорно да изпълним изцяло волята на нашия Бог Отец? Отдали ли сме на Господ цялото си сърце или продължаваме да сме привързани към самите себе си, към своите интереси, своето удобство, своето самолюбие? Има ли нещо, което не отговаря на нашето състояние на християни и ни пречи да се пречистим? Сега ни се представя възможност да се поправим.

Св. Хосемария Ескирва, Да срещнеш Христос, параграфи 14-15