На 27 септември 2014 г. в Мадрид за блажен на Католическата Църква бе провъзгласен монс. Алваро дел Портийо. През 1975г. бл. Алваро поема ръководството на католическата прелатура Опус Деи след смъртта на основателя св. Хосемария Ескрива и остава начело на институцията до 1994 г.
Тържествената света литургия по беатификацията бе водена от кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за канонизациите на светци. Самият Папа Франциск също говори за това събитие по време на молитвата „Ангел Господен", състояла се на следващия ден в Рим: „Вчера в Мадрид бе провъзгласен за блажен епископ Алваро дел Портийо. Нека неговото образцово християнско и свещеническо свидетелство събуди у мнозина желанието да подражават още повече на Христос и Евангелието".
Алваро дел Портийо е роден през 1914 г. Присъединява се към Опус Деи през 1935 г. Четиридесет години по-късно той вече е водач на делото, поемайки щафетата от преселилия се в небето св. Хосемария Ескрива. Когато през 1983 г. св. Папа Йоан-Павел ІІ дава на Опус Деи статут на персонална прелатура на Католическата Църква, дон Алваро е избран за първи прелат. През 1991 г. св. Йоан-Павел ІІ го ръкополага за епископ.
Дон Алваро бил най-преданият духовен син на основателя св. Хосемария. Той ясно осъзнавал своето предназначение – с максимална щедрост и мъдрост да подпомага бъдещия светец в осъществяване на божествената мисия, а след неговата смърт – да продължи делото му с всички сили и с цялата си вярност.
Дол Алваро изпитал върху себе си зверствата на комунизма. Когато в Испания избухнала гражданската война той бил едва на 22 години. Заради това, че бил практикуващ католик, той бил хвърлен в затвора, бил подлаган на физически и психологически изтезания. Дон Алваро обаче така и не пожелал, нито тогава, нито впоследствие, да си спомня или разказва за тези неща – той винаги говорел само за прошка и милосърдие.
Алваро дел Портийо умира в Рим на 23 март 1994 г., няколко часа след светата литургия, отслужена от него в Йерусалим в Горницата – мястото, където Исус Христос провел Тайната вечеря с апостолите.
Разбирайки за неговата смърт, св. Папа Йоан-Павел ІІ веднага отива да се моли пред неговите тленни останки. Вместо да измоли традиционната заупокойна молитва, светият Папа Войтила запява Богородичния химн «Царице небесна» и произнася славословието към Пресвета Троица. В онзи момент Йоан-Павел ІІ знаел, че първият приемник на основателя на Опус Деи е свят човек, който не се нуждаел от заупокойна молитва.
Бл. Алваро дел Портийо бил доктор на техническите науки и работел като инженер в сферата на съобщенията. Той обаче имал още три докторски степени – по философия, филология и каноническо право. Бил е консултант към различни конгрегации на Светия Престол. Участвал е в работата на Втория Ватикански събор – първо като председател на предподготвителната комисия по делата на миряните, а след това – като секретар на комисията по делата на духовенството и като консултант към други комисии. Книгите му „Верни и миряни в Църквата" (1969) и „За свещенството" (1970) са до голяма степен плод на личния му опит. Като член на комисията, изработила поправките в Кодекса на каноническото право, той участвал в разработването на новия Кодекс (1983).
Блажени Алваро, моли се за нас! За да станем достойни за Христовите обещания!