При навършването на осемстотин години от смъртта на свети Франциск, неговият радикален избор на бедността продължава да отправя предизвикателство към Църквата. На пръв поглед може да изглежда трудно той да бъде свързан с духовността на свети Хосемария, предназначена специално за християни, призвани да се осветяват в труда и в обичайните реалности на света. И все пак, ако стигнем до корена, се появява изненадващо съзвучие: и за двамата истинската християнска бедност не започва от нещата, от притежанията, а от сърцето.
Свети Франциск предпочита по-радикална формула от самата дума „бедност“: да се живее sine proprio, без нищо свое. Така той дефинира живота на братята в Уставите[1]. Не става дума само за това да не притежаваш пари или блага. Думите sine proprio достигат много по-дълбоко духовно измерение: те означават да не си присвояваш дори доброто, което Бог извършва чрез нас. „Да върнем на Господа Бога, Всевишния и Върховния, всички блага“, пише Франциск, защото „Негово е всяко добро и само Той е добър“[2].
Изненадващо е да открием почти същата интуиция в думите на свети Павел, подети от свети Хосемария: „Какво имаш, което да не си получил?“. Таланти, интелект, здраве, успехи, човешки възможности: всичко е дар. Затова проблемът не е просто в това дали имаш, или нямаш, а в превръщането на полученото в нещо „наше“, забравяйки Дарителя. Ето защо Хосемария приканва към отречение не само от материалните блага, но и от „даровете на интелекта, на здравето, на честта, на благородните амбиции, на триумфите, на успехите“[3].
Тук Франциск и Хосемария сякаш се срещат около една и съща свобода. Франциск я изразява със sine proprio; Хосемария — с отречението. Две различни думи, които показват едно свободно сърце, което не се сграбчва в нищо, защото знае, че е получило всичко.
Разбира се, конкретните форми са различни. Франциск и неговите братя избират да следват бедния Христос чрез отказ от притежанието на блага. Хосемария, от друга страна, говори за отречение при използването на благата пред християни, потопени във временните реалности, които работят, издържат семейство, управляват имоти и поемат социални отговорности. Затова той може да потвърди, че „важното не се състои в материалната страна да притежаваш това или да липсва онова“[4]: благата са средства, които трябва да се използват правилно, без да се позволява да станат господари на сърцето.
Но именно тази разлика прави сближаването още по-значимо. Евангелската бедност не съвпада, преди всичко, с количеството неща, които притежаваме. Тя се измерва със свободата, с която ги приемаме, използваме и сме способни да ги даваме.
И има още една стъпка. За свети Франциск sine proprio се разпростира дори върху отношенията: мога да поискам да си „присвоя“ брата, като изисквам той да отговори на моите очаквания, като го съдя или му налагам волята си. Тогава истинската бедност се превръща в това да станеш малък, да служиш, да се откажеш от господството. Също и за свети Хосемария отречението води неизбежно към щедростта: да бъдеш „пестелив към себе си и много щедър към останалите“[5].
В крайна сметка, и за двамата християнската бедност не се ражда от презрение към нещата, а от откриването на по-голямо богатство и от подражанието на Христос. Франциск го изразява с думи, които може би са ненадминати: „И така, нищо от себе си не задържайте за себе си, за да ви приеме изцяло Този, Който изцяло ви се отдава“[6].
Това е евангелският парадокс, който обединява два толкова различни духовни опита: евангелската бедност се избира не от презрение, а защото е намерено Всичкото. И когато Бог се превърне в истинското съкровище, нещата най-накрая заемат своето съответно място: те вече не са нещо, което да задържаме, а дарове, които да приемаме, пазим, споделяме и накрая — да върнем.
Брат Франческо Йелпо, OFM, е Кустос на Светата земя и Пазител на хълма Сион от 24 юни 2025 г.
- Свети Франциск, Regula Bollata, 1,1: Уставът и животът на Малките братя е следният, а именно: да спазват светото Евангелие на нашия Господ Исус Христос, живеейки в послушание, без нищо свое (sine proprio) и в целомъдрие.
- Свети Франциск, Regula non Bollata, 17,5-7.17-18.
- Свети Хосемария, Приятели на Бога, № 114.
- Свети Хосемария, Приятели на Бога, № 118.
- Свети Хосемария, Приятели на Бога, № 123.
- Свети Франциск, Писмо до целия Орден, 29.