Откриването на Божието присъствие в собствения живот води до желание да Го опознаеш все по-добре и да Го търсиш като приятел, като Баща.

В Опус Деи с израза план за духовен живот се обозначава всичко, което човек прави, за да поддържа жива своята връзка с Бог — Отец, Син и Свети Дух. Този план произтича от съзнанието, че всяко приятелство, всяка връзка, изисква отделено време и внимание. Ето защопланът за духовен живот черпи вдъхновение от голямата традиция на Църквата, която през вековете е развила различни форми на молитва, превърнали се в истински път към святостта. Достатъчно е да се прочетат житията на светците, за да се види, че независимо от историческия, социален или личен контекст, онова, което ги обединява, е пламенната любов към Господа, подхранвана от молитва и постоянен стремеж към Неговото присъствие в душата.

Да имаш план за духовен живот означава да се ангажираш ежедневно да отделяш време изключително за Бог — така, както го правиш за най-скъпите хора и най-важните си интереси. Всеки намира най-подходящия начин според своите задължения в семейството, работата, почивката и всекидневието. Това не винаги е лесно, но си заслужава да положиш усилие, за да не позволиш молитвата да зависи от моментното настроение или непредвидимия ритъм на живота.

Например, духовният план за живот може да включва:

• Кратка сутрешна и вечерна молитва, с която да се посвети денят на Бог;
• Участие в Светата Литургия и приемане на светото Причастие — център и върховен израз на единението с Бог;
• Малко време, посветено на лична молитва — четене и размишление върху откъс от Светото Писание или духовен текст;
• Молене на Светата броеница;
• Кратък вечерен изпит на съвестта;
• Практикуване на някои набожности. Например Ангел Господен на обяд, Кръстния път в петък и др.
• Честа изповед

Планът за духовен живот се отличава с гъвкавост и еластичност, като се приспособява към личния ритъм на живот. Може да се казва броеницата по време на пътуване или път към работа; да се участва в Литургия и през делнични дни, когато е възможно; да се моли в тишина, докато децата спят; да се слуша духовна беседа или размишление докато се прави нещо друго; да се принасят на Бог трудностите и неочакваните предизвикателства на един тежък ден и др.

Вместо да води до изолация и затваряне в себе си, постоянният стремеж към единение с Бог носи вътрешен мир, изпълнен с надежда — мир, който се излъчва и в отношенията с хората около нас.