Постоянно съм поучавал с думи от Светото писание – светът не е лош, тъй като е излязъл изпод ръцете на Бог, тъй като е Негова творба, тъй като Бог погледна света и видя, че е добре направен (1). Ние, хората, го правим лош и грозен с нашите грехове и с нашето безверие. И за миг не се съмнявайте, деца мои, че каквото и да е отдръпване от честните всекидневни дела за вас - мъже и жени от света - е противно на Божията воля.
Точно обратното. Сега трябва още по-ясно да разберете, че Бог ви призовава да му служите във и сред мирските материални и обществени дела на човешкия живот. Бог всеки ден ни очаква в лабораторията, в операционната зала, в казармата, в университетския кабинет, в завода, в работилницата, на полето, в семейното огнище, изобщо в сферата на всяка дейност. Добре запомнете – има нещо свято, божествено, скрито и в най-обикновените неща, което се пада на всеки от вас да открие.
Често съм казвал на студентите и работниците, които се събираха около мен през тридесетте години, че трябва да умеят да материализират духовния живот. Стремях се да ги откъсна от изкушението – толкова често тогава, а и сега – да водят двойствен живот: от една страна вътрешният живот, свързан с Бог, а от друга, да водят отделен, различен живот в семейството, в работата и обществото, пълен с всякакви земни дреболийки.
Не, деца мои! Не може да има двойствен живот. Не можем да бъдем като шизофреници, щом искаме да бъдем християни. Има един-единствен живот, направен от плът и от дух. И този живот трябва да бъде свят и в духа, и в тялото и изпълнен с Бог, с невидимия Бог, Когото срещаме в най-видимите, в материалните неща. Няма друг път, деца мои. Или се научаваме да откриваме Бог в нашия всекидневен живот, или изобщо няма да Го намерим. Затова уверено мога да ви кажа, че нашето време трябва да възвърне на материалното и дори на най-баналните случки тяхното първоначално благородно значение, да ги постави в служба на Божието царство, да ги одухотвори и така те да станат средство и възможност за наша постоянна среща с Исус Христос.
Истинското християнско съзнание, което вярва във възкресението на телата, винаги се е противопоставяло – съвсем логично – на разделянето на човешкото същество на тяло и душа, без да се бои да бъде сметнато за материалистично. Затова е съвсем естествено да се говори за християнски материализъм, който смело се противопоставя на всеки материализъм, отричащ духа.
Какво са тайнствата – ранните християни са твърдели, че са следи от Въплъщението на Словото – ако не ярък показ на пътя, който Бог е избрал, за да ни освети и отведе на Небето? Не виждате ли, че всяко тайнство е събрало любовта на Бог и е попило цялата Му съзидателна и изкупителна сила, които ни се дават посредством материален носител? Какво е Евхаристията, ако не обожаваните Тяло и Кръв на нашия Изкупител, които ни се дават чрез простата материя на този свят – хляб и вино, чрез тези плодове на природата, отгледани от човека, както припомни последният Икуменичен събор (2)?
Разбираемо е защо, деца мои, апостолът е могъл да напише: „всичко е ваше; вие пък сте Христови, а Христос – Божий”(3). Става дума за едно възходящо движение, което Свети Дух, изпратен в нашите сърца, иска да предизвика в света – да се възвисим от земята чак до славата на Господ. И за да бъде ясно, че това движение включва и най-прозаичните неща, свети Павел пише още: „И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършите”(4).
Това учение в Светото писание, което се намира – както знаете – в сърцевината на духа на Опус Деи, ще ви подтикне да вършите идеално работата си, да проявявате своята обич към Бог и хората, като влагате любов и в най-дребните неща от вашето обичайно всекидневие, откривайки тази божествена частица, която се намира в детайлите. Как добре се вписват тук стиховете на поета от Кастиля: „Пиши бавно и красиво. По-важно е да правиш хубаво нещата, отколкото изобщо да ги правиш” (5). Уверявам ви, деца мои, че когато един християнин върши с любов и най-незначителните всекидневни работи, те се преизпълват с Божието присъствие. Затова повтарям и набивам в главите като с чук, че призванието на християнина е да твори поезия от всекидневната прозаичност.Деца мои, изглежда, че небето и земята се съединяват в линията на хоризонта. Но всъщност те се сливат във вашите сърца, които наистина се утвърждават във вярата, ако живеете по свят начин вашето обикновено ежедневие.
Превод от испански: Марио Георгиев
Бележки:
(1) Срв. Бит. 1, 7 и по-нататък.
- Срв. ІІ Ватикански Събор, пастирска конституция Gaudium et Spes, 38.
- 1 Кор. 3, 22-23.
- 1 Кор. 10, 31.
- Антонио Мачадо, Poesías completas (събрани стихотворения – б. пр.). CLXI.Proverbios y cantares. XXIV. Изд. Еспаса-Калпе, Мадрид, 1940.