В Стария Завет се разказва за един мъж юдеин (Товит), който живеел в гр. Ниневия заедно с жена си и сина си Тобия.Товит изпълнявал длъжността на придворен доставчик на цар Салманасар, от което много забогатял. Също така Товит се отличавал със своето благочестие и изпълнявал стриктно законите на своята религия.

Една нощ, докато спял върху неговите очи паднало вещество, което увредило зрението му. Той ослепял и изпаднал в немотия. Тогава си спомнил за един свой приятел, при когото бил оставил голямо количество сребро, за да го съхранява. Но той живеел в далечна страна.

Товит започнал да обмисля вариант да изпрати сина си Тобия, за да вземе среброто, но бил много притеснен , защото това било едно дълго пътуване, изпълнено с опасности. Затова, преди да го изпрати, се молел усърдно на Бог.

След няколко дни се появил един млад мъж (срв. Тб 5:10), който предложил да придружи Тобия през дългия път. Той казал: „Много пъти съм бил там и познавам добре всички пътища“ (Тб 5:6). Този млад мъж бил архангел Рафаил, но в началото никой не допускал, че това е Божии пратеник, явил се в образ на човек.

И така, архангелът придружил младия Тобия, и му помогнал да се справи с многото премеждия, които се изпречвали на пътя му^[1] (срв. Тб 6:1-9); Благодарение на помощта на архангела Тобия стигнал успешно до далечната страна и изпълнил бащината заръка. Архангелът придружил Тобия и на връщане, и когато пристигнали в бащиния дом, Божият пратеник извършил чудо, като възвърнал зрението на стария Товит. Едва тогава Товит и сина му разбират, че този човек е ангел, пратен от Бог, но в оня момент той изчезва от погледа им.

Размишлявайки върху историята на Тобия, свети Хосемария решава да повери дейността на Опус Деи с младежите на покровителството на архангел Рафаил. Той се отнасял към дейността с младежите с извънредно голямо внимание, защото смятал, че християнското формиране на младите хора трябва да бъде приоритет както за Църквата така и за Опус Деи.