Чувстваме се разтърсени и сърцето бие по-силно, когато слушаме внимателно вика на св. Павел: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени". Днес още веднъж го предлагам отново на самия себе си, напомням го на вас и на всички хора: тази е волята Божия – да бъдем святи.

За да даваме мир на душите, но истински мир, за да преобразяваме земята, за да търсим Господ, наш Бог, в света и чрез нещата от света, е задължителна личната святост. В разговорите си с хора от толкова много страни и от най-различни обществени среди често чувам да ме питат: „Какво можете да кажете на нас, които сме женени? А на нас, които работим на нивата? А на вдовиците? А на младежите?".

Отговарям системно, че имам „един-единствен супник", който мога да предложа, и потвърждавам, че Исус е проповядвал на всички благата вест, без никакво различие. Само един супник и само една храна: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело". Всички са призвани към святост, Господ иска любов от всеки: млади и възрастни, ергени и женени, здрави и болни, учени и невежи, навсякъде, където работят, където и да се намират. Има само един начин, за да растем в задушевност и в близост с Бог: да живеем в общение с Него в молитвата, да говорим с Него, да Му излагаме – сърце на сърце – нашата обич.

Да говориш с Бог

295. „Ще викнете към Мене... и Аз ще ви чуя". Викаме към Него, разговаряйки, обръщайки се към Него. Затова трябва да прилагаме на практика насърчението на апостола: „Sine intermissione orate"; молете се винаги, да става каквото ще. „Не само „от сърце", а с цялото сърце"