Повика ме, ето ме!

Прятели на Бог, 187

Отново казвам, че всички имаме несъвършенства. Но нашите несъвършенства не трябва никога да ни отдалечават от Любовта към Бог, нещо повече – ще ни карат да намираме прибежище в Любовта, ще ни въвеждат в лоното на божествената доброта, както древните воини се намъквали в доспехите си. Онзи вик: „Ecce ego, quia vocasti me" – повика ме, ето ме! – е нашата защита. Не трябва да се отдалечаваме от Бог, когато откриваме своите крехкости; можем да се борим с нашите несъвършенства, именно защото Бог се уповава на нас.