1. „Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии" (Рим 8, 14). Тези думи на апостол Павел, които прозвучаха току-що по време на нашето събрание, ни помагат да разберем дълбокото значение на днешната канонизация на Хосемария Ескрива де Балагер. Той послушно се остави да бъде воден от Светия Дух, убеден, че само така може да бъде изпълнявана Божията воля в нейната пълнота.
Тази основна истина на християнството бе постоянно присъстваща тема в неговите проповеди. Той не се уморяваше да призовава своите духовни чеда да се обръщат към Светия Дух, за да може вътрешният живот, т.е. връзката с Бог, а също и семейният, професионалният и социалният живот, състояща се от малки земни реалности, да не бъдат отделяни един от друг, а да съставляват един-единствен живот, „свят и изпълнен с Бог". Както самият той пише, „ние откриваме невидимия Бог в най-видимите, материални неща" (Беседи, 114).
Неговото учение е актуално и изключително важно. Вярващият, който се е съединил с Христос в кръщението, е призван да установи непрекъсната жизнена връзка с Господ. Призван е да бъде свят и да съдейства за спасението на човечеството.
2. „След това Господ Бог взе човека и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази" (Бит 2, 15). Книгата Битие, както чухме в първото четиво, ни припомня, че Творецът повери земята на човека, за да я „обработва" и „пази". Занимавайки се с различни дейности в този свят, вярващите спомагат за осъществяването на този божествен вселенски замисъл. Работата, както и всяка човешка дейност, ако биват извършвани до край с помощта на Божията благодат, стават средство за всекидневно освещаване.
Хосемария Ескрива казваше: „Ако християнинът живее съгласно вярата своя обичаен живот – работа и почивка, молитва и сън, както и всяко събитие, – това е живот, в който постоянно присъства Бог" (Размишления, 3 март 1954 г.). Тази свръхестествена визия за човешкото съществуване открива пред нас необикновен хоризонт, изпълнен със спасително съдържание: в очевидната монотонност на земния всекидневен живот Бог се доближава до нас и ние можем да участваме в спасителния Му замисъл. Всичко това ни помага да разберем думите на Втория Ватикански събор: „Християнското благовестие не отвръща хората от изграждането на света (…), а по-скоро то още по-строго ги задължава да работят за него" (Gaudium et Spes, 34).
3. Да издигаш света към Бог и да го преобразяваш отвътре – ето го, скъпи братя и сестри, идеалът, който ви показва светият основател, чиято канонизация ви изпълва с радост. Той постоянно ви напомня, че християните не трябва да се плашат от материалистичната култура, заплашваща истинското самосъзнание на Христовите ученици. Той енергично повтаряше, че християнската вяра е несъвместима с конформизма и вътрешната инерция.
Като вървите по неговите стъпки, помагайте на всички хора, независимо от раса, социален произход, културно равнище или възраст, да осъзнаят, че всички ние сме призвани към святост. Вие самите, преди всичко се стремете към светостта, като възпитавате в себе си евангелските добродетели на смирението и службата в полза на ближния, като се оставяте в ръцете на Отца и непрестанно се вслушвате в гласа на Светия Дух. По такъв начин вие ще бъдете „сол на земята" (срв. Мт 5, 13) и вашата светлина ще свети „пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец" (пак там 5, 16).
4. Истина е, че този, който се старае вярно и предано да служи на Христос, обикновено се сблъсква с трудности и неразбиране. С тайнствената сила на Кръста Господ очиства и възпитава онези, които е призвал да Го следват. Въпреки това, на Кръста, както казваше новият светец, ние намираме светлина, мир и радост: Lux in Cruce, requies in Cruce, gaudium in Cruce!
На този ден, на 7 октомври 1932 г., когато по време на божествената литургия в сърцето му звучаха думите на Исус „когато Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си" (Ив 12, 32), Хосемария Ескрива разбра с цялата яснота, че кръстените са призвани да издигнат Христовия Кръст на върха на всички човешки занимания, и почувства в дълбините на душата си страстния призив да носи Евангелието на всички хора. Тогава, без колебания, той отговори на призива, с който Исус се обърна към апостол Петър и прозвучал току-що на този площад: „Duc in altum!" „Отплавай надълбоко!". Този призив той предаде на всички членове на своето духовно семейство, за да внесе в Църквата скъпоценния принос на общението и апостолското служение. Днес този призив се разпростира над всички нас. „Отплавайте надълбоко – ни казва Божественият Учител, – и хвърлете мрежите си за ловитба" (Лк 5, 4).
За изпълнението на такава отговорна мисия се изисква постоянно духовно израстване, подхранвано от молитвата. Св. Хосемария бе учител в молитвата, която той смяташе за най-действеното „оръжие" за изкупление на света. Той съветваше: „Първо молитва, след това – покаяние; на трето място, едва на трето място – дела" („Път", 82). Това не е парадокс, а вечната истина: апостолското служение принася плодове, ако се основава на молитвата и на честото, ревностно приемане на тайнствата. В това се състои тайната на светостта и успеха на светците.
Скъпи братя и сестри, нека Господ ви помага да поемете върху себе си това нелеко аскетично и евангелизаторско наследство! Нека ви подкрепя Мария, към която светият основател се обръщаше като към „Spes Nostra – Надежда наша, Sedes sapientiae – Предост на мъдростта, Ancilla Domini – Слугиня Господня!".
Нека Пресветата Божия Майка направи всеки от вас истински свидетел на Евангелието, винаги готови да допринасяте щедро за изграждане на Христовото Царство! Нека ни послужат като стимул поученията на свети Хосемария, та в края на земния си път да можем да наследим Небето и да участваме в неговите блаженства! Там, заедно с ангелите и всички светци, ние ще съзерцаваме Божия Лик и ще възпяваме Неговата слава във вечни векове!".