Притчата за работниците на лозето

„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си” . Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.

Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си[i]. Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.

Всички получават по един динарий: „платата, която ти обещах, тоест моя образ и подобие. В динария е изсечен образът на Царя[ii]. Това е Божието милосърдие, което призовава всеки – според конкретното му положение и състояние – защото иска „да се спасят всички човеци[iii]. А ние сме се родили християни, поучавани сме във вярата, изборът на Господ недвусмислено е паднал върху нас. Това е действителността. Следователно, когато се почувствате поканени да се отзовете, дори да бъде в последния час, нима ще продължите да се препичате на тържището като онези работници, които разполагаха с време в изобилие?

Не трябва да ни остава дори секунда време. И не преувеличавам. Има предостатъчно работа. Светът е голям и милиони души все още не са чули разбираемо Христовото учение. Обръщам се към всеки от вас. Ако имаш време в повече, сериозно се замисли – възможно е да си затънал в безразличието, или, казано в духовен смисъл, си се парализирал. Не мърдаш, седиш отпуснат, безполезен, без да разгръщаш добротата, която би трябвало да предаваш на околните – в твоето обкръжение, в твоята работа, в твоето семейство.

Сигурно ще ми кажеш: Че за какво да се напъвам? Аз няма да ти отговоря, а свети Павел: „любовта Христова ни обхваща[iv]. Колкото и да трае едно съществуване, то не стига, за да се разширят достатъчно границите на твоето братолюбие. Още от самото начало на Опус Деи проявявах особена настойчивост да повтарям неуморно – за щедрите души, които се решат да го претворят в дела -онзи призив на Христос: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си[v]. Да, точно по това ще ни познаят, понеже братолюбието е отправната точка в която и да е дейност на християнина.

Той, Който е самата чистота, не твърди, че ще познават Неговите ученици по чистотата на живота им. Той, Който е въздържанието, Който дори камък няма за възглаве,[vi] Който пости толкова много дни в пустинята,[vii] не казва на апостолите: ще ви познаят като Мои избраници, защото не сте лакомници и пияници (...).

Бих искал да ви обърна внимание, че и след 20 века още се явява с цялата сисила на нещо ново заповедта на Учителя, която е като визитна картичка на истинския християнин . През годините на моето свещенство доста често съм заявявал, че за съжаление все още за мнозина тази заповед продължава да е нова; те или никога, или почти никога не са положили усилия, за да я приложат. Това е тъжно, но е факт. А е съвсем очевидно, че казаното от Месията се откроява по категоричен начин: по братолюбието ще ви разпознаят! Именно затова изпитвам необходимостта постоянно да напомням тези думи на Господ. Свети Павел добавя: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов[viii].

Текат пропилени мигове – може би с лъжливото извинение, че имаш много време. А има толкова наши събратя, твои приятели, претоварени от работа! Деликатно, с любов, с усмивка на устните им помогни и то по такъв начин, че да бъде почти невъзможно да го разберат; и дори да не могат да ти благодарят, тъй като си го сторил така внимателно и съобразително, че да мине незабелязано>> (Св. Хосемария, Приятели на Бог, 42-44).


[i] Мт. 20, 1.

[ii] Свети Йероним, Commentariorum in Matthaeum libri (Коментари върхи книгата на Матей – б. пр.), 3, 20 (PL 26, 147).

[iii] 1 Тим. 2, 4.

[iv] 2 Кор. 5, 14.

[v] Йн. 13, 35.

[vi] Вж. Мт. 8, 20.

[vii] Вж. Мт. 4, 2.

[viii] Гал. 6, 2.

Из проповедта „Съкровищницата на времето”, произнесена от св. Хосемария на 9 януари 1956год.